Никога не заглушавай,
никога
надеждите безумни
на сърцето си…
Те викат в полунощ,
когато нищо
от светлото у теб
не е останало,
когато всички сетива
на болката
пронизват паметта ти
като мечове
и въздухът край теб
гъмжи от спомени,
връхлитащи
като среднощни птици…
Това е страшната цена
на всяка обич,
която в надпреварата
със времето
нехайно си сменил
за нещо друго
и няма как
обратно да си върнеш…
То, другото,
сега те притежава,
удобно взело
формата на навик,
на сигурност, пари,
успехи, слава,
платени с белези
по коленете…
Но точно в полунощ
не заглушавай
надеждите безумни
на сърцето си…
В. Димова, 30.11.2012 г.
Никога не заглушавай,
никога
надеждите безумни
на сърцето си…
Те викат в полунощ,
когато нищо
от светлото у теб
не е останало,
когато всички сетива
на болката
пронизват паметта ти
като мечове
и въздухът край теб
гъмжи от спомени,
връхлитащи
като среднощни птици…
Това е страшната цена
на всяка обич,
която в надпреварата
със времето
нехайно си сменил
за нещо друго
и няма как
обратно да си върнеш…
То, другото,
сега те притежава,
удобно взело
формата на навик,
на сигурност, пари,
успехи, слава,
платени с белези
по коленете…
Но точно в полунощ
не заглушавай
надеждите безумни
на сърцето си…
