Боляло ли те е така,
че да не чувстваш болка?
И да си мислиш, че светът
се е смалил във тясна люспица...
И пръстите ти да са мъртви,
а сърцето-островърхо,
да дълбаеш дупка в себе си
и да не достигаш дъното.
А бил ли си щастлив до горе?
Римувал ли си себе си с небето?
И някой вътре в теб да се протяга,
и да са същински цветовете ти...
И да кънтиш, докато изговаряш,
да пееш, да избухваш,
да си чаша,
в която любовта не се побира
и затова прелива на земята.
Така била съм и така се случвам-
тъгувам, после някак се възраждам.
И счупеното в мене все пониква,
и все зараства следващият залез.
Виолета Христова
Боляло ли те е така,
че да не чувстваш болка?
И да си мислиш, че светът
се е смалил във тясна люспица...
И пръстите ти да са мъртви,
а сърцето-островърхо,
да дълбаеш дупка в себе си
и да не достигаш дъното.
А бил ли си щастлив до горе?
Римувал ли си себе си с небето?
И някой вътре в теб да се протяга,
и да са същински цветовете ти...
И да кънтиш, докато изговаряш,
да пееш, да избухваш,
да си чаша,
в която любовта не се побира
и затова прелива на земята.
Така била съм и така се случвам-
тъгувам, после някак се възраждам.
И счупеното в мене все пониква,
и все зараства следващият залез.