BG
Лицензът е копиран в клипборда
Ако свалянето не започне автоматично натиснете тук.
За повече информация относно използването на снимките и Creative Commons лицензиите вижте CC инфо страница.
Пътувах нощем под един чадър към хаотично, мораво небе. Едно старинно, каменно кубе мълчеше като птица под дъжда. Аз слушах как големите дървета във тишината пиеха вода. И тихо в тъмнината на нощта пълзяха бавни капки по ръцете ми. Проклинах гарите, които светят далеч от къщите на селото. Пътеките ругаех и дърветата, изпредени като къдели... И исках да заплача в храстите и да потъна в тъмната вода, да се изгубя без следа в шумящия и безпределен хаос. Александър Вутимски
Няма предложени.
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.