Вечер,
когато се прибираш
в самотата си,
заедно с хляба и умората
носиш в очите си
късчета черно небе –
и онзи въздух,
натежал от спомени,
който изпълва
дробовете ти до пръсване –
една искра да припламне
в душата ти –
и ще се взривиш…
В.Димова
11.10.2012 г.
Вечер,
когато се прибираш
в самотата си,
заедно с хляба и умората
носиш в очите си
късчета черно небе –
и онзи въздух,
натежал от спомени,
който изпълва
дробовете ти до пръсване –
една искра да припламне
в душата ти –
и ще се взривиш…