Тази сутрин бе като най-леката сутрин в живота ми. Синя и слънчева. Бясна и влюбена. Усмихната и пълна с цветове по дърветата.
Тази сутрин приличаше на усмивката ти.
Усмивката на единствения човек за мен.
Тази сутрин кафето ухае на живот. А ветровете развяха морският бриз сред чаршафите. Дори и далеч от морето. Ти си морето ми, което ще направи мечта поредното лято в живота ми.
И в целия свят - взиамно ще бъдем Единствени.
Тази сутрин всяка болка е заличена. Блясъкът в очите ти я излекува. Тази сутрин светът се върти като дете сред топъл сняг. Тази сутрин съществувам завинаги.
С теб.
Дори и още да не съм те открил. Ти си в сърцето ми.

Ps. Понякога се будиш с точно усещане за единствения човек . Малко преди да го откриеш...


Р. Гизгинжиев