Онази същата,
която се оттича
по склоновете пясъчни
на времето
в посоката,
обратна на вървежа ни…
Онази заличителка
на спомени,
която разрушава
всички пътища
към нашите
предишни въплъщения,
към древната ни
съвършена същност…
Чрез нея неусетно
се разделяме
с мечтите си,
сълзите си,
душите си,
разкъсваме
жестоките окови
на нашите омрази
и любови,
които ни привързват
към живота –
и кротко към смъртта
се приближаваме…
Не забравянето ни убива,
а забравата…
В.Д.
27.07.2012 г.
Не забравянето ни убива,
а забравата…
Онази същата,
която се оттича
по склоновете пясъчни
на времето
в посоката,
обратна на вървежа ни…
Онази заличителка
на спомени,
която разрушава
всички пътища
към нашите
предишни въплъщения,
към древната ни
съвършена същност…
Чрез нея неусетно
се разделяме
с мечтите си,
сълзите си,
душите си,
разкъсваме
жестоките окови
на нашите омрази
и любови,
които ни привързват
към живота –
и кротко към смъртта
се приближаваме…
