Паметника на връх Бузлуджа, голямата зала. Макар и комунистическа, красотата още може да се открие сред руините на една отминала епоха. Цветовете, графиката са част от едно непреходно изкуство, наречено естетика. И макар комунизъм в България да не е имало (социализмът така и не можа да се трансформира) ние го откриваме, като носталгичен полъх на хладния октомврийски ветрец, разрошващ перчема на играещо в полето дете...
Паметника на връх Бузлуджа, голямата зала. Макар и комунистическа, красотата още може да се открие сред руините на една отминала епоха. Цветовете, графиката са част от едно непреходно изкуство, наречено естетика. И макар комунизъм в България да не е имало (социализмът така и не можа да се трансформира) ние го откриваме, като носталгичен полъх на хладния октомврийски ветрец, разрошващ перчема на играещо в полето дете...