Хората са два вида - тези, които поставят рамките
и тези, които са в рамките
този, който поставя рамката понякога унищожава вселени
този, който е в рамката понякога се лишава от собствената си вселена
друг е въпроса има ли избор и осъзнава ли го.
Лъвът в клетка лъв ли е?
Но щеше ли да го видиш ако не беше в клетка?
Какво ти пука че неговата вселена е унищожена, нали си го видял от близо, подушил си го,
надзърнал си в очите му, почувствал си се властелин
да ама ви дели решетката
и двамата сте наужким, неистински.
ами ако махнем рамката?!
Но в случая друг е сложил рамката и ние просто сме наблюдатели
Друго е когато сами слагаме рамки, картотекираме, надписваме картончето, окачваме го и
сме спокойни че сме обуздали нечия вселена.
Добре че на този свят има и вълшебници,
които знаят, че не битието определя съзнанието, а съзнанието определя битието
и че истина е това в което вярваш
а вярваш ли можеш да ходиш по жарава или по вода или да летиш,
кой знае
можеш да излизаш извън рамките или да ставаш невидим.
А какво по-хубаво от това невидимо да излизаш от рамката/нормата/
само друг вълшебник може да те усети
или вълшебница,
но това отново е друга приказка
и този път не е за напреднали,
а за посветени...
С.И. 10.06.09.