Време,
знам, че някой ден
ще ми отнемеш всичко.
Ще изтриеш
младостта от лицето ми,
но не си давам белезите –
те са си само мои.
Те ми напомнят моментите,
когато враг ме е потупвал по рамото
и приятел е стрелял в гърба ми…
Моментите,
когато надеждата
е прорязвала дланта ми,
защото съм я стискала в юмрука си
като мидена черупка…
Ражданията на децата ми,
когато болка и щастие
е едно и също,
а също и моментите,
когато съм прехапвала
устните си до кръв,
защото душата ми е кървяла…
Напомнят ми отминалите любови,
неизпълнените обещания
и пропуснатите мечти…
Паданията,
след които съм се изправяла отново,
за да продължа
и ръбовете на камъните по пътя ми,
които направиха нозете ми силни,
а душата ми – издържлива…
Напомнят ми изгарянията –
от слънце, от огън, от поглед…
Стъпките на приятелите,
които си отидоха
и думите на онези,
които останаха при мен…
Време,
всичко друго ти давам –
остави ми белезите…
Те ми напомнят
коя съм.
В.Димова
05.05.2012 г.
Време,
знам, че някой ден
ще ми отнемеш всичко.
Ще изтриеш
младостта от лицето ми,
но не си давам белезите –
те са си само мои.
Те ми напомнят моментите,
когато враг ме е потупвал по рамото
и приятел е стрелял в гърба ми…
Моментите,
когато надеждата
е прорязвала дланта ми,
защото съм я стискала в юмрука си
като мидена черупка…
Ражданията на децата ми,
когато болка и щастие
е едно и също,
а също и моментите,
когато съм прехапвала
устните си до кръв,
защото душата ми е кървяла…
Напомнят ми отминалите любови,
неизпълнените обещания
и пропуснатите мечти…
Паданията,
след които съм се изправяла отново,
за да продължа
и ръбовете на камъните по пътя ми,
които направиха нозете ми силни,
а душата ми – издържлива…
Напомнят ми изгарянията –
от слънце, от огън, от поглед…
Стъпките на приятелите,
които си отидоха
и думите на онези,
които останаха при мен…
Време,
всичко друго ти давам –
остави ми белезите…
Те ми напомнят
коя съм.