От покрива се вижда надалече -
отвъд морето, глътнало Луната,
отвъд ръба на тази синя вечер,
отвъд баирите, отвъд земята...
И ако стана много, много тиха,
без дъх, без думи и без пулс,
ще чуя как отнякъде ме вика
гласът на някой, който ме е чул.
Гласът на някой, който ме познава
отвъд човешките ми имена...
И сигурно тогава, чак тогава
във мен ще се събуди Любовта.
caribiana
*************
Сараево, Баш чаршия
От покрива се вижда надалече -
отвъд морето, глътнало Луната,
отвъд ръба на тази синя вечер,
отвъд баирите, отвъд земята...
И ако стана много, много тиха,
без дъх, без думи и без пулс,
ще чуя как отнякъде ме вика
гласът на някой, който ме е чул.
Гласът на някой, който ме познава
отвъд човешките ми имена...
И сигурно тогава, чак тогава
във мен ще се събуди Любовта.