"Лазаровден - един обичай,който се е съхранил във времето с особеностите на село Козичино /Еркеч/.Подготовката за празника започва след Сирни Заговезни. Лазарките избират "буенец" - водачка на групата. До Лазаровден лазарките разучават характерни за района песни и хора. Подготовката за празника е най-важна - от писани ракли се изваждат старите носии на бабите. Всичко трябва да бъде хубаво: ”полите” да са равни, ”китките” да са пъстри и на място поставени, ”калуните” /петльовите пера/, ”перата от синци” и ”треперушките” да са изискани, ”пелешът” и ”крайщата” да блестят, ”гирданите” да греят.... Всеки гледа своята лазарка да отличи, да я направи най-гиздава, та като слънце да блести на хорото. Лазарките обикалят къщите на селото, като пеят за здраве и берекет. След обяд слизат на реката, за да хвърлят венците си и да гадаят по тях за задомяването си. От там ги извеждат момци, наричани "кумове",като играят буйно, несключено хоро,което се играе само на Лазаровден...."