Отръска пепелта
от циклене в безпътен кръг.
Обърса паяжината от миглите,
натрупана от взиране във нещо липсващо.
Отпусна схванатите мускули
от спазъм да го задържат.
Промитото съзнание освободи
и осъзна къде е, кой е и защо е.
Сизиф си тръгна, камъкът остана
намерил мястото си най-подир.
С.И.07.03.12.
Отръска пепелта
от циклене в безпътен кръг.
Обърса паяжината от миглите,
натрупана от взиране във нещо липсващо.
Отпусна схванатите мускули
от спазъм да го задържат.
Промитото съзнание освободи
и осъзна къде е, кой е и защо е.
Сизиф си тръгна, камъкът остана
намерил мястото си най-подир.
