За по-глупавите хора конете са просто животни, а в най-добрия случай -
средство за предвижване. За по-интелигентните те са метафора на
свободата.
Само и само конете могат да бягат като една разюздана
фантазия. В тези две думи има вятър, свистящ дъх, тропот и пейзажи,
които толкова бързо се сменят, че всеки става импресионист.
Разюздана фантазия, пръхтящи ноздри и следи от копита в тинята на
думите, притихнали под гъстата мараня на щампите и фалшивите условни
връзки. Те като кльонове пазят границата на подсъзнанието ни. Отвъд
тази граница има необятна пустиня, която чака да бъде населена от
пълчища завоеватели, тръгнали да възвърнат своята обетована земя.

Людмил Станев