Днес седях в едно кафе, в един подлез....на едно място пълно с млади хора. Докато си пиех кафето и си пушех цигарата гледах този мъничък човечец, който свиреше и пееше отвън. За почти час не видях някой да се спря. Накрая видимо изморен, човечеца седна на една маса отвън, точно пред мен, на едно стъкло разстояние и започна да си брои стотинките. Накрая влезе, извини се за дребните пари и си взе едно кафе защото беше премръзнал. И в този момент се замислих - днес е ден, в който молим за прошка. И този човечец беше Човекът, на когото ние всички трябва да поискаме прошка! Не знам, поне аз така го почувствах...
Днес седях в едно кафе, в един подлез....на едно място пълно с млади хора. Докато си пиех кафето и си пушех цигарата гледах този мъничък човечец, който свиреше и пееше отвън. За почти час не видях някой да се спря. Накрая видимо изморен, човечеца седна на една маса отвън, точно пред мен, на едно стъкло разстояние и започна да си брои стотинките. Накрая влезе, извини се за дребните пари и си взе едно кафе защото беше премръзнал. И в този момент се замислих - днес е ден, в който молим за прошка. И този човечец беше Човекът, на когото ние всички трябва да поискаме прошка! Не знам, поне аз така го почувствах...
Comments (0)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up