Днес седях в едно кафе, в един подлез....на едно място пълно с млади хора. Докато си пиех кафето и си пушех цигарата гледах този мъничък човечец, който свиреше и пееше отвън. За почти час не видях някой да се спря. Накрая видимо изморен, човечеца седна на една маса отвън, точно пред мен, на едно стъкло разстояние и започна да си брои стотинките. Накрая влезе, извини се за дребните пари и си взе едно кафе защото беше премръзнал. И в този момент се замислих - днес е ден, в който молим за прошка. И този човечец беше Човекът, на когото ние всички трябва да поискаме прошка! Не знам, поне аз така го почувствах...
Днес седях в едно кафе, в един подлез....на едно място пълно с млади хора. Докато си пиех кафето и си пушех цигарата гледах този мъничък човечец, който свиреше и пееше отвън. За почти час не видях някой да се спря. Накрая видимо изморен, човечеца седна на една маса отвън, точно пред мен, на едно стъкло разстояние и започна да си брои стотинките. Накрая влезе, извини се за дребните пари и си взе едно кафе защото беше премръзнал. И в този момент се замислих - днес е ден, в който молим за прошка. И този човечец беше Човекът, на когото ние всички трябва да поискаме прошка! Не знам, поне аз така го почувствах...
