Спасявай ме понякога…
Спасявай ме
от острото дихание на зимата,
от бурите,
превърнали душата ми
във кръстопътен дом на ветровете…
Спасявай ме
от дългите ми нощи,
от залеза на краткия ми ден,
от страшното усилие
да търся съвършенството
в един живот така несъвършен…
От сенките на облаци в очите ми,
които ми отнемат светлината...
Спасявай ме
от мъртвите илюзии,
от живите заблуди на душата…
Спасявай ме от времето,
изтекло между пръстите,
от болката –
когато идва в повече…
Спасявай ме от себе си,
от своето отсъствие –
спасявай ме,
приятелю,
със обич…
В.Димова
20.01.2012 г.
Спасявай ме понякога…
Спасявай ме
от острото дихание на зимата,
от бурите,
превърнали душата ми
във кръстопътен дом на ветровете…
Спасявай ме
от дългите ми нощи,
от залеза на краткия ми ден,
от страшното усилие
да търся съвършенството
в един живот така несъвършен…
От сенките на облаци в очите ми,
които ми отнемат светлината...
Спасявай ме
от мъртвите илюзии,
от живите заблуди на душата…
Спасявай ме от времето,
изтекло между пръстите,
от болката –
когато идва в повече…
Спасявай ме от себе си,
от своето отсъствие –
спасявай ме,
приятелю,
със обич…