Хора като баба Елена не разбират от съвременни средства за комуникации и компютри. Когато съм в такива махали, се умолявам от страронодността на духа, идилията която лъха и ми се иска да направя нещо за тия хора, от духа на които се поим всички ние. Умилява ме скромността която притежават, от достойнството което се вижда дори в сълзите им. Не знам как те гледат на света, как имат силата да ни прощават самонадеяността и да ни обичат толкова силно, каквото и да правим. Вероятно никога няма да науча, понеже те са закърмени с достойнства, които ние намираме за нереални. Знаем думите, но сме забравили смисъла им.
Хора като баба Елена не разбират от съвременни средства за комуникации и компютри. Когато съм в такива махали, се умолявам от страронодността на духа, идилията която лъха и ми се иска да направя нещо за тия хора, от духа на които се поим всички ние. Умилява ме скромността която притежават, от достойнството което се вижда дори в сълзите им. Не знам как те гледат на света, как имат силата да ни прощават самонадеяността и да ни обичат толкова силно, каквото и да правим. Вероятно никога няма да науча, понеже те са закърмени с достойнства, които ние намираме за нереални. Знаем думите, но сме забравили смисъла им.
