Умираха жените ти, поете…
Защото вграждаш сенките им в стихове,
а стиховете, знаеш, са ревниви –
отнетата любов назад не връщат…
Умираха жените ти… Парченца
от душата ти отнасяха със себе си
на другото небе, където нищо
от този тъжен свят не ги достига…
Сега вървиш към тях като отшелник,
забравил любовта в сегашно време
и сам рисуваш пътя си, по който
последната жена ще те изпрати…
В.Димова
13.12.2011 г.
* * *
На Е. Евтимов
Умираха жените ти, поете…
Защото вграждаш сенките им в стихове,
а стиховете, знаеш, са ревниви –
отнетата любов назад не връщат…
Умираха жените ти… Парченца
от душата ти отнасяха със себе си
на другото небе, където нищо
от този тъжен свят не ги достига…
Сега вървиш към тях като отшелник,
забравил любовта в сегашно време
и сам рисуваш пътя си, по който
последната жена ще те изпрати…
