Какво се случва с шумните някога села, които днес са напълно забравени, а вместо хорска глъч вятърът навява само мрачните асоциации за изоставена, ничия земя? Като една тъжна разходка във времето проектът на художника Бранко Николов разравя корените на миналото, за да извади от руините артефактите от безвъзвратно погиналия живот на селищата от Западните покрайнини - дървени греди, останали без къщите си, камъни, изтръгнати от темелите си, врати, които никой повече няма да отвори, икони, лишени от молителя си, олющена мазилка.

Роденият в Цариброд творец експериментира в пространството на галерия "Райко Алексиев" с цялостна визия по темата за напускането, изселването, самотата.

Изложбата "Няма никой вкъщи" въздейства чрез скулптурни и инсталационни форми, фотографии и видео, черпещи материал от руините на някогашните многолюдни къщи. Чрез своеобразна игра между фотографията и художествената абстракция Бранко Николов алегорично препраща към темата за опустялото гнездо, за решението да си тръгнеш, да напуснеш и последствията от този избор. Сам емигрант - днес художникът дели времето си между Сърбия и България, Николов сякаш изповядва някаква лична тъга, която зрителят улавя още с влизането си в залата.

"Няма никой вкъщи" е кураторски проект на изкуствоведа Румяна Константинова, която за съжаление не доживява да види реализирането му. Изложбата е част от програма "Култура" на Столичната община.

Аглика Георгиева