Днес като се събудих, трябваше да ида до банката с колелото, метнах филмовия апарат на рамо, взех си колелото и тръгнах... по пътя това момиченце я видях да искаше монети от минувачите, забавих ход като се надявах да поиска монети от мен, а аз да си поискам да я снимам. Незнам защо но само от мен не реши да проси, помислих си ''щом тя не иска да проси от мен, аз ще прося от нея :)''. върнах се с колелото и понеже съм с бръсната глава, слънчеви очела и около 90 кг. малко набит, реших с цялата си доброта да я заговоря, така че да не я изплаша и я попитах:
- Искаш ли да ти дам малко парички?
- Не!
- Защо не искаш, искаш ли да ти дам парички, а ти ще ми разрешиш да те снимам?!?
- /мълчи/
- Хайде де, моля те!
Тя се обърна и тръгна с бърза походка. Помислих си ''горкото, изплаши се!''. Продължих си пътя към банката, свърших си работата и тръгнах да се прибирам, като силно се надявах да я срещна пак. Прибрах се, а нея я нямаше. Реших да взема и огледалнорефлексния си апарат, малко монети и да тръгна по улиците с колелото... След като ходих до Несебър, Стария град... нищо интересно за снимане. Даже си взех и Пинхолката да се зарибявам. След час лутане по улиците, реших да мина пак през онова място дето срещнах момичето и ако я няма тогава да се прибера. Като пристигнах на място я видях че е там и е седнала на тротоата и проси. Реших че ще извадя два лева и първо ще и ги дам и чак след това ще искам да я снимам. След като и ги дадох я помолих да я снимам като и казах да не се страхува от мен че не искам нищо лошо да и направя. Тя ми разреши! Снимах няколко кадъра... Незнам защо но тези очи ме грабнаха и исках много да я снимам, исках да я разроша мъничко за да се получи по-силен портрет, но тя ми каза:
-Не може, така няма да съм красива!
Помислих си ''идея си нямаш колко много си красива''.
Тръгна да се пибирам за вкъщи, като останах много доволен, че откраднах и този портрет, че тези очи ще ме гледат винаги когато си поискам, така както ме гледаха днес... а тя, тя остана да проси оцеляване...