Една специална снимка,за мен:
Заснета е над кратерите в Hawaii Volcanoes National Park.
Хеликоптерите бяха едни от най-добрите,които съм наемал някога.
За по-любознателните,ето линк:
http://www.bluehawaiian.com/bigisland/tours/big_island_spectacular/


Преживяването да си над вулкан,да видиш лавата,е опит който остава..

В такива моменти ,не осъзнаваме какви късметлии сме,и колко трябва да сме благодарни на съдбата,че сме кацнали и споделили радостта с близките...

Когато се прибрах, разбрах за смъртта на Pishman..
Часове преди да замина, си писахме,много искаше да разгледа точно тези снимки...
Ех..
Приятелю,толкова исках да ти пиша отново по тихите часове,да се докосна до онази уникална енергия и светлина...

Последното,което ми написа: При вулканите не ходи кой да е, съдба си е...Земята не допуска всекиго до утробата си...някой ден ще разбереш колко уникален си, колко... избран...

Искам да Ти благодаря за думите и за богатството,че споделяше с мен!
ЩЕ ТЕ ПОМНЯ!!!

Никога не съм се смятал за избран,но за пореден път се убеждавам до каква степен, дните ни зависят от късмета...
Днес преглеждах новините, и попаднах на тази:
http://www.cbc.ca/news/world/story/2011/11/12/hawaii-helicopter-crash-ont.html
...Същата фирма,преди часове...пет човека загинали...30 годишен пилот,двойка от Канада и двама млади ядрени инженери,най-вероятно били на меден месец....

Часове преди да паднат кулите-близнаци в Ню Йорк,се разхождах под тях и ги снимах...

В Нова Зеландия,фирмата където връщах кампера в Крайстчърч,беше една от малкото оцелели след земетресението.
Сградите около нея бяха сринати до основи....

Нека да снимаме красивото,и да го споделяме с приятели и близки!
И да им казваме по-често,че ги обичаме,докато ги има...докато все още имаме настоящето...
И отново се сещам за Pishman: Животът се състои от две части - минало и... мечти...
Бъдещето е само пожелание...

Осъзнаваме ли го наистина,когато спорим за онези малки и незначителни неща,когато се караме и обиждаме под снимките?!

Всички ние,така уверени и убедени в утрешното слънце ...ние,мислещите тръстики....