Времето сякаш беше спряло... чаплата като художник безмълвно и съсредоточено съзерцаваше есения пейзаж. Стоеше дълго без дори да потрепне, сякаш преценяваше къде точно да мацне последното петънце в картината която се отразяваше пред нея.Меката светлина на отиващият си топъл октомврийски ден заливаше всичко в приказна светлина
Времето сякаш беше спряло... чаплата като художник безмълвно и съсредоточено съзерцаваше есения пейзаж. Стоеше дълго без дори да потрепне, сякаш преценяваше къде точно да мацне последното петънце в картината която се отразяваше пред нея.Меката светлина на отиващият си топъл октомврийски ден заливаше всичко в приказна светлина