Всяка есен идват в планината, доста бедни са, но не взимат нищо чуждо, работят много, понякога не за пари, а само за чувал с картофи, понеже собствениците на нивите могат да им заплатят единствено с картофи. Въпреки, че работата е тежка и е от сутрин до вечер, винаги са весели и при всеки повод изпълват въздуха наоколо с настроение и смях. В случая поводът бяхме ние - двама край коларския път + един фотоапарат. Докато щраках някакви горски гледки, се чу бученето на газката и щом ни наближи, от каросерията се развикаха оживено: "Снимай ни нас, снимай ни нас!". Шофьорът намали, ухилен до уши. Когатото се отдалечаваха и ни махаха за довиждане, вече бяха предали голяма доза от настроението си и на двама ни.