Селимие е джамията на султан Селим II, която днес е една от най-интересните и внушителни постройки в Одрин. Този храм е построен през 1575 г. по проект на най-изявения по онова време строител на стара Турция - Синан (Mimar Sinan). Джамията има минарета, достигащи височина 70 метра, които се считат за най-високите в цяла Турция.
Да се описва, че е най-голямата джамия, че покритата ѝ площ е колкото площад Народно събрание или за нейните 999 прозореца няма смисъл, защото трябва да се видим наживо, а и колко точно е голяма не е най-важното. На мен ми беше най-интересно самото усещане за мюсюлмански храм. В джамията се гонеха малки деца, момичета си учеха или говореха по телефона, туристи се тълпяха да видят лилията върху колоната до фонтана или хора просто си седяха на пода, молеха се и си мислеха за някакви си техни неща. Жените могат да влизат само забрадени и за тях по време на морлитвата има отредено специално място отзад. Не може да опише усещането, с една дума - храм за хората.
За разлика от българските църкви не ви гонят когато ви видят с фотоапарат и няма да видите табели забраняващи снимането - можете да го правите навсякъде, стига да не пречите. /аз влязох с цялата си раница и стативите./
Селимие е джамията на султан Селим II, която днес е една от най-интересните и внушителни постройки в Одрин. Този храм е построен през 1575 г. по проект на най-изявения по онова време строител на стара Турция - Синан (Mimar Sinan). Джамията има минарета, достигащи височина 70 метра, които се считат за най-високите в цяла Турция.
Да се описва, че е най-голямата джамия, че покритата ѝ площ е колкото площад Народно събрание или за нейните 999 прозореца няма смисъл, защото трябва да се видим наживо, а и колко точно е голяма не е най-важното. На мен ми беше най-интересно самото усещане за мюсюлмански храм. В джамията се гонеха малки деца, момичета си учеха или говореха по телефона, туристи се тълпяха да видят лилията върху колоната до фонтана или хора просто си седяха на пода, молеха се и си мислеха за някакви си техни неща. Жените могат да влизат само забрадени и за тях по време на морлитвата има отредено специално място отзад. Не може да опише усещането, с една дума - храм за хората.
За разлика от българските църкви не ви гонят когато ви видят с фотоапарат и няма да видите табели забраняващи снимането - можете да го правите навсякъде, стига да не пречите. /аз влязох с цялата си раница и стативите./