А една жена с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата.
А той и рече:
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас , не ви принад -
лежат.

Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си , защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното , в която не можете да влезете дори на сън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си ,
защото животът не се връща назад , нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ , така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост,
защото както Той обича литналата стрела , тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Джубран Халил Джубран