искаме да изкараме деня на годишнината ни на специално място. избираме аз.Лобош /по старому Пчелина/ и онзи там параклис, дето всички го наснимаха. стигаме до язовира, но... параклиса от другата страна точно. питаме млада жена със зачервени бузи за пътя. трудно й е да обяснява. подвиква на мъжа си в лодката близо до брега. и той подвиква, но не се разбираме. излиза на брега. кани ни да седнем на масата му. и разказва. всичко си направил сам: и караваната, дето купил за 200 лева, и хладилника с газовата горелка и "сгодната" мивка за жена си... разказва и легенда за трима младежи, дето дали пияни дали щури, бутнали камъка, дето е в параклиса отгоре, та във водата. двама от тях измрели, единия се отървал, като върнал камъка. и пак предлага - кафе, бира... ние водичка пием... "та, за параклиса, като излезете от Радомир, втората отбивка, за Поцърненци хващате..." и това, в един съботен следобед