Полуостровът на Несебър - древният град Месембрия, наречен през късното средновековие Месемврия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричали Мелсабрия, което означава "град на Мелса", легендарният основател на селището.
Месабрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през 1 век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на римска Тракия.
Градът за пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.