През ада минах, но не спрях
а вървях и вървях
Над мен летеше моят страх
като гарван чер
И чакаше да се предам
себе си да му дам
защото бях един и сам

И беше мрак пред мен, и в мен
но вървях и вървях
и тихи мъртви гласове
викаха ме при тях
И аз за миг си пожелах
да се спра и да заспя
и уморен да ида в нищото

Някога някъде далеч
аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре
но аз не спрях
Срещу себе си стоях
И нямах път но не спрях, а вървях
И пак вървя, насам вървя

И по ръба на простта
аз върях и вървях
Стоях от тъмната страна
и обратно броях
години, дни, и часове
Но не помнех кога
във себе си съм пуснал болката

Някога някъде далеч
аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре
но аз не спрях
Срещу себе си стоях и нямах път
но не спрях, а вървях
И пак вървя, насам вървя

Това, което имам,
Това, което нямам
Това, което губя аз

Това, което имам
Това, което нямам
И винаги намирам пак

През ада минах, но не спрях
а вървях и вървях
Над мен летеше моят страх
като гарван чер
Следяхме се очи в очи
но не спрях а вървях
Оставих го далеч от себе си!