Не спи морето. Никога не спи!

Със корабите
тръгва
в утринта,
забравило
за дюните, за тихите пристанища,
заплело във издутите платна
дъх на простор, на сол и на романтика...

Не спи морето, никога не спи,

когато палят
огън на брега
поетите,
със спомени
да стоплят миговете си самотни...
На плажа бавно ляга тишина,
на листи бели стиховете хвърлят котви...

И с влюбените будно е морето.

Задъхан смях
полита
над лунните
пътеки.
Две тръпнещи, преплетени тела
унесено чертаят по вълните
на любовта си най-горещата следа...

Когато се разтича вятър

по мокрите скали
и привидения -
от фара
силуети -
накъдрят мрака с огнените си надежди,
пак на морето доверените мечти
в прибоя зашумяват с тиха нежност...

Не, не спи морето! Никога не спи...