"Спомням си,че живеех на пръсти.
Дъждовните момичета подминаваха
старомодния ми портрет,сбогуваха се
отдалече,избледняваха акварелно.
Спомням си,че попиваха в мене,
преставаха да бъдат цветни,а аз
ги пилеех в сънищата си.Не знаех.
Не знаех колко продължават сънищата.
Исках да сънувам продължението,
отново да живея на пръсти,
да надничам иззад рамото си,
да подаря килията си на следващия
осъден.Лъкатушат капките,
прозорецът се дави,дави се...."
Николай Заяков
"Спомням си,че живеех на пръсти.
Дъждовните момичета подминаваха
старомодния ми портрет,сбогуваха се
отдалече,избледняваха акварелно.
Спомням си,че попиваха в мене,
преставаха да бъдат цветни,а аз
ги пилеех в сънищата си.Не знаех.
Не знаех колко продължават сънищата.
Исках да сънувам продължението,
отново да живея на пръсти,
да надничам иззад рамото си,
да подаря килията си на следващия
осъден.Лъкатушат капките,
прозорецът се дави,дави се...."
