"Както се върти,върти,не спира,тишината като трънче сред гълчавата набира,и боли,боли,и връхче се провижда.
В тишината всичко може да докоснеш,пресегни се,вяра никому не хващай,всекиму отпускай,запази си мъничко от себе си и скрий го,възелче дори да бъде,пъзел с липсващи или прокудени от паметта ти,безразборни писмени контакти,тиражирани накуп метафори или пък думи безпричинни.
Дай ръка на слепия си гняв и премини отвъд."
Николай Заяков
"Както се върти,върти,не спира,тишината като трънче сред гълчавата набира,и боли,боли,и връхче се провижда.
В тишината всичко може да докоснеш,пресегни се,вяра никому не хващай,всекиму отпускай,запази си мъничко от себе си и скрий го,възелче дори да бъде,пъзел с липсващи или прокудени от паметта ти,безразборни писмени контакти,тиражирани накуп метафори или пък думи безпричинни.
Дай ръка на слепия си гняв и премини отвъд."
