Ей го. Там виси само на клона
последното листо на есента.
А падне ли, то там по склона
ще зафучи и ще завие люта зимата.
Ръждиво, ярко и червено си виси,
върти се, а светът в него се оглежда…
Оглеждам се и аз, и аз и ти…
И виждаме и шанс и безнадежност.
И тръгваме към онзи склон.
Защото там е пътят ни обречен.
Листото падна. Чух неговия стон
на облекчение и болка, вплетени във вечност.
…
Дойде и пролет.
Нови хиляди листа.
Онова го няма.
Нас има ли ни в пролетта?
(Marina Drakova)
Последното листо
Ей го. Там виси само на клона
последното листо на есента.
А падне ли, то там по склона
ще зафучи и ще завие люта зимата.
Ръждиво, ярко и червено си виси,
върти се, а светът в него се оглежда…
Оглеждам се и аз, и аз и ти…
И виждаме и шанс и безнадежност.
И тръгваме към онзи склон.
Защото там е пътят ни обречен.
Листото падна. Чух неговия стон
на облекчение и болка, вплетени във вечност.
…
Дойде и пролет.
Нови хиляди листа.
Онова го няма.
Нас има ли ни в пролетта?