EN
License text have been copied to the clipboard
Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
Когато мъртвата пустиня на свойта черна слепота Човекът с пот и кръв премина под ударите на Смъртта, и окървавен, блед излезна на стръмний житейски път - пред него с рев страхотна бездна разкри студената си гръд. Самин сред хаоса безбрежен на непрогледни векове, той тръгна, бодър и метежен, по голите й брегове. А пълна бездната бе с грохот, с незнайни ужаси и мрак и Демонът пред всеки проход поставил беше кървав знак... Но ето, трепнаха тъмите, извърна поглед плах Нощта и в миг проряза висините златиста огнена черта. В почуда спря се Человека и зърна днес и навсегда: лъчи по земната пътека, а над челото си - звезда. И грейна огнена, сияйна над него Мисълта-звезда: утеха в мъката безкрайна, сестра при радост и беда... Преплитат се пътеки смътни, реве пустинен ураган и в него страховито тътне плачът на идол развенчан. Но бодър Человекът броди и смело тайните чете - звездата го крепи и води, звездата грее и расте. А колко много черни братя посрещнаха я с гняв и злъч, закрили своите обятия за нейния рубинен лъч! Един ли тук изви десница, замервайки я с кал и пръст, веднъж ли чиста кат девица биде разпъната на кръст? Но кой от призраците нощни лика й светъл засени? Не грей ли ярка и разкошна през мраз и черни тъмнини? Христо Смирненски
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.