идеята на редакцията е ясна, но само с 12 мога да се съглася... Иначе - добра емоционална атмосфера... бих поработила повече над графичното като краен резултат
идеята на редакцията е ясна, но само с 12 мога да се съглася... Иначе - добра емоционална атмосфера... бих поработила повече над графичното като краен резултат
Предизвика невероятно силни емоции! Страхотна е наистина. Успех и се надявам, ако не първото място, то поне собственото удоволствие от сътвореното да го има в излишък. :)
Предизвика невероятно силни емоции! Страхотна е наистина. Успех и се надявам, ако не първото място, то поне собственото удоволствие от сътвореното да го има в излишък. :)
28- Лалинда, разбирам емоциите ти. Само че тази история не е за баба ти.
А за друга баба, която не е прикована на легло. Това разбираш ли го също?
Бабата от историята се радва все още и на цветята и на живота и ходи и се движи.
И затова проложеното от мен решение за фото разказ показва бабата и там вън на двора сред цветята, където тя се РАДВА и попива слънчева светлина и цвят!
Не може да преобразим действителноста на тази баба и да я показваме само в една стая заблуждавайки зрителя че това е живота и. и само за да задоволим твоите емоции и асоциации с твоята баба.
"... Да, един ден човек ляга и повече не става..."-
тази баба не е легнала. разбери го веднъж за винаги и спри да и преписваш съдбата на твоята баба.
тази конкретна история не е художествена измислица, а документален фото разказ в който е забранена употребата на всякакви символи които подвеждат зрителя.
Айде сега се успокой и помисли още веднъж над написаното от теб спонтанно и без мисъл за конкретния случай.
28- Лалинда, разбирам емоциите ти. Само че тази история не е за баба ти.
А за друга баба, която не е прикована на легло. Това разбираш ли го също?
Бабата от историята се радва все още и на цветята и на живота и ходи и се движи.
И затова проложеното от мен решение за фото разказ показва бабата и там вън на двора сред цветята, където тя се РАДВА и попива слънчева светлина и цвят!
Не може да преобразим действителноста на тази баба и да я показваме само в една стая заблуждавайки зрителя че това е живота и. и само за да задоволим твоите емоции и асоциации с твоята баба.
"... Да, един ден човек ляга и повече не става..."-
тази баба не е легнала. разбери го веднъж за винаги и спри да и преписваш съдбата на твоята баба.
тази конкретна история не е художествена измислица, а документален фото разказ в който е забранена употребата на всякакви символи които подвеждат зрителя.
Айде сега се успокой и помисли още веднъж над написаното от теб спонтанно и без мисъл за конкретния случай.
Баба ми, почти стогодишна, когато почина, лежеше от десетилетия само на леглото си, под него беше единственият й куфар, с който някога пътувала през планината, в който сега имаше, не зная защо, небет шекер, не точеше баница, не ходеше из двора да носи кукуруз на кокошките, не окопаваше цветята, не можеше дори да излезе на пейката навън, за да гледа дали от другия край на селото се носеше някое погребение (така правеха лелите ни, и казваха - дай сега да го оплачем ний, че като умрем, да има кой да ни оплаче и нас, ставаха от пейката и започваха да реват и тръгваха след ковчега), виждаше само някакво ковьорче с ушити на него с бод зад игла сини фигури, хора ли бяха, или гъски, вече не помня, но имаше една мома с руса, пък синя плитка, над ковьорчето стоеше и етажерка с порцеланови съдове с подправки, ориз, грис, захар, забавлявахме се като деца да ги пресипваме там, където не им е мястото, за да се бъркат другите баби, а другите, по-чевръсти баби, нейни дъщери и наши лели, само минаваха през стаята й, за да си вземат от подправките, имаше и кюмбе, там въртяха и печаха корите, но баба ми не ги усещаше вече тези неща, ние пък ходехме да я поздравим, когато дойдем на празник на село, баба ни се навеждаше и дръпваше навън куфара с шекера, викаше на всички ни сине и отдавна не ни разпознаваше, но ни протягаше съсухрената си ръчица с парчето шекер, не й беше до визии и мирогледи, въпреки че някога била отворена към новото и знанието, искала да знае всичко, дори на 60 г. се ограмотила, имаше и медал за майка-героиня, просто си лежеше на вмирисания одър и дори не стенеше... Един ден обаче дойдохме с камера, искахме да я снимаме, беше пролет, баба ми поиска да я облечем в най-хубавите й дрехи, намерихме кафтана й от кафяво кадифе, сложи на гърлото си перли и поиска да я заведем в двора, под цъфналите ябълки, сигурно е било на Великден, за да им попее, такава е на този филм, и все пак я помня само лежаща в едната стая...
Животът е такъв, какъвто е, някой може да иска да го покаже и без да го украсява с познанията си...
Хубаво е и някой, който се е напънал да учи на ум и разум (или образова, както е казано по-горе) другите, да овладее първом и правописа, нищо лично, просто е по-лесно за четене, когато няма грешки, няма файда от непростоватичък изказ, когато писаното не може да се прочете без желание да го коригираш, четейки.
Фотоесе ли? Хайде сега се сбийте за едното есе...
Така де, такива мисли ми дойдоха в главата, че и спомени, от това мило есе... Да, един ден човек ляга и повече не става...
Да, животът понякога се случва само в една стая.
Баба ми, почти стогодишна, когато почина, лежеше от десетилетия само на леглото си, под него беше единственият й куфар, с който някога пътувала през планината, в който сега имаше, не зная защо, небет шекер, не точеше баница, не ходеше из двора да носи кукуруз на кокошките, не окопаваше цветята, не можеше дори да излезе на пейката навън, за да гледа дали от другия край на селото се носеше някое погребение (така правеха лелите ни, и казваха - дай сега да го оплачем ний, че като умрем, да има кой да ни оплаче и нас, ставаха от пейката и започваха да реват и тръгваха след ковчега), виждаше само някакво ковьорче с ушити на него с бод зад игла сини фигури, хора ли бяха, или гъски, вече не помня, но имаше една мома с руса, пък синя плитка, над ковьорчето стоеше и етажерка с порцеланови съдове с подправки, ориз, грис, захар, забавлявахме се като деца да ги пресипваме там, където не им е мястото, за да се бъркат другите баби, а другите, по-чевръсти баби, нейни дъщери и наши лели, само минаваха през стаята й, за да си вземат от подправките, имаше и кюмбе, там въртяха и печаха корите, но баба ми не ги усещаше вече тези неща, ние пък ходехме да я поздравим, когато дойдем на празник на село, баба ни се навеждаше и дръпваше навън куфара с шекера, викаше на всички ни сине и отдавна не ни разпознаваше, но ни протягаше съсухрената си ръчица с парчето шекер, не й беше до визии и мирогледи, въпреки че някога била отворена към новото и знанието, искала да знае всичко, дори на 60 г. се ограмотила, имаше и медал за майка-героиня, просто си лежеше на вмирисания одър и дори не стенеше... Един ден обаче дойдохме с камера, искахме да я снимаме, беше пролет, баба ми поиска да я облечем в най-хубавите й дрехи, намерихме кафтана й от кафяво кадифе, сложи на гърлото си перли и поиска да я заведем в двора, под цъфналите ябълки, сигурно е било на Великден, за да им попее, такава е на този филм, и все пак я помня само лежаща в едната стая...
Животът е такъв, какъвто е, някой може да иска да го покаже и без да го украсява с познанията си...
Хубаво е и някой, който се е напънал да учи на ум и разум (или образова, както е казано по-горе) другите, да овладее първом и правописа, нищо лично, просто е по-лесно за четене, когато няма грешки, няма файда от непростоватичък изказ, когато писаното не може да се прочете без желание да го коригираш, четейки.
Фотоесе ли? Хайде сега се сбийте за едното есе...
Така де, такива мисли ми дойдоха в главата, че и спомени, от това мило есе... Да, един ден човек ляга и повече не става...
24- има нещо много мило когато някой хорица с тесния си мирогледец като на коне с капаци и несложен, простоватичък изказ и лекинка визийка се подкрепят и разбират сами себе си, защото новото ги стряска и мозъчетата им не могат да го проумеят.
оттам автоматично го отричат.
визирам теб и vanchella :)
24- има нещо много мило когато някой хорица с тесния си мирогледец като на коне с капаци и несложен, простоватичък изказ и лекинка визийка се подкрепят и разбират сами себе си, защото новото ги стряска и мозъчетата им не могат да го проумеят.
25- с тези расъждения се поставяш автоматично и безспорно в тълпата на посредствените. бинго! :)
и ще си останеш цял живот на ниво любител.
не че нещо лошо в това. само отбелязвам. :)
ако бяха толкова прости нещата хората нямаше да учат :)
надявам се правиш разлика между просто (изчистена визия) и елементарно /еднопластова визия/. в случая тази история е от вторите. и то не защотото Автора е прост, ами защотото човека тепърва се учи.
нещото което мен ме радва обаче е отношението на Автора към моите съвети. това са хората които растат и прогресират.
а за останалите остава стагнация и стадна слепота.
"Днес сме тук, утре ни няма... толкова."-
само че бабата и дядото са тук. не са умрели, загряваш ли? и нека са живи и здрави дълги години хората. аз като зрител не искам да им виждам празните столове накрая, защото бивам подвеждана за фактологията на тази документална история за живота на двама възрастни хора.
мога още редове да изпиша за това, но не ми се занимава.
"Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват."-
моля те, образовай се малко за формата "фото есе" преди да се излагаш така тъпо. изказването ти е безумно.
аз се отказвам да те образовам повече.
харесва ми да си комуникирам с хора с мозък в главата и отворени към новото и знанието. и с удоволствие да коментираме, обменяме идеи при които и другия учи и аз уча.
25- с тези расъждения се поставяш автоматично и безспорно в тълпата на посредствените. бинго! :)
и ще си останеш цял живот на ниво любител.
не че нещо лошо в това. само отбелязвам. :)
ако бяха толкова прости нещата хората нямаше да учат :)
надявам се правиш разлика между просто (изчистена визия) и елементарно /еднопластова визия/. в случая тази история е от вторите. и то не защотото Автора е прост, ами защотото човека тепърва се учи.
нещото което мен ме радва обаче е отношението на Автора към моите съвети. това са хората които растат и прогресират.
а за останалите остава стагнация и стадна слепота.
"Днес сме тук, утре ни няма... толкова."-
само че бабата и дядото са тук. не са умрели, загряваш ли? и нека са живи и здрави дълги години хората. аз като зрител не искам да им виждам празните столове накрая, защото бивам подвеждана за фактологията на тази документална история за живота на двама възрастни хора.
мога още редове да изпиша за това, но не ми се занимава.
"Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват."-
моля те, образовай се малко за формата "фото есе" преди да се излагаш така тъпо. изказването ти е безумно.
аз се отказвам да те образовам повече.
харесва ми да си комуникирам с хора с мозък в главата и отворени към новото и знанието. и с удоволствие да коментираме, обменяме идеи при които и другия учи и аз уча.
Така разказана историята е перфектна, погледът се плъзга от снимка на снимка и е ясно всичко: Днес сме тук, утре ни няма... толкова.
Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват.
Просто и елегантно!
Така разказана историята е перфектна, погледът се плъзга от снимка на снимка и е ясно всичко: Днес сме тук, утре ни няма... толкова.
Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват.
13, Bravo vanchella !!! Tvoeto talkuvane na predlozenoto ese ot avtora e edinstvennoto sas stoinost!!! i za primera s risuvaneto si prava! Pozdravlenia za avtora! Ne vinagi e neobhodimo mnogo sloznoto izpalnenie i kakto niakoi pisat "kadri prez banitsata" i drugi ilustrativni podhodi za da se poluchi stoinost!
13, Bravo vanchella !!! Tvoeto talkuvane na predlozenoto ese ot avtora e edinstvennoto sas stoinost!!! i za primera s risuvaneto si prava! Pozdravlenia za avtora! Ne vinagi e neobhodimo mnogo sloznoto izpalnenie i kakto niakoi pisat "kadri prez banitsata" i drugi ilustrativni podhodi za da se poluchi stoinost!
Редакцията /виж прикрепена/ на "Животът такъв какъвто е":
1- В село еди кое си, в еди коя си част на България живеят баба А.Б., еди колко си годишна и мъжът и дядо С.Д., еди колко си годишен. Къщата е построена еди коя си година и не са имали възможност да я ремонтират, защото еди какво си.
2- Баба А.Б. среща дядо С.Д. еди къде си. Живеят в тази къща в еди къде си и животът им е преминал еди как си. Имат еди колко си деца, които вече ги няма и къщата е празна и тъжна/весела?
3- Баба А.Б. прекарва голяма част от времето си в градината. "За мен цветята са моята радост. Поливам ги, милвам ги, а те ми се усмихват и топлят старините ми." /примерен цитат/
4- За дядо С.Д. следобедите преминават най-често в сладка дрямка. "Почивам си при всяка възможност. Уморени сме вече с баба А.Б. Цял живот..работи..работи. Отгледахме децата. А сега внуците идват да ни видят понякога и да ни зарадват и напомнят че сме живи." /примерен цитат/
5- Магарето на дядо С.Д. е най-добрия му приятел. По това време на годината, селото опустява, защото и малкото млади хора в него заминаха да учат в града и основните жители на селото са възрастни хора като баба А.Б. и дядо С.Д.
"Пусто е. Ние остаряхме. Селото остаря. Няма ги децата. Няма го смеха. Смеем се самички с бабата, като си припомняме за стари патила преди изминали години.", каза дядо Ц.Д.
Редакцията /виж прикрепена/ на "Животът такъв какъвто е":
1- В село еди кое си, в еди коя си част на България живеят баба А.Б., еди колко си годишна и мъжът и дядо С.Д., еди колко си годишен. Къщата е построена еди коя си година и не са имали възможност да я ремонтират, защото еди какво си.
2- Баба А.Б. среща дядо С.Д. еди къде си. Живеят в тази къща в еди къде си и животът им е преминал еди как си. Имат еди колко си деца, които вече ги няма и къщата е празна и тъжна/весела?
3- Баба А.Б. прекарва голяма част от времето си в градината. "За мен цветята са моята радост. Поливам ги, милвам ги, а те ми се усмихват и топлят старините ми." /примерен цитат/
4- За дядо С.Д. следобедите преминават най-често в сладка дрямка. "Почивам си при всяка възможност. Уморени сме вече с баба А.Б. Цял живот..работи..работи. Отгледахме децата. А сега внуците идват да ни видят понякога и да ни зарадват и напомнят че сме живи." /примерен цитат/
5- Магарето на дядо С.Д. е най-добрия му приятел. По това време на годината, селото опустява, защото и малкото млади хора в него заминаха да учат в града и основните жители на селото са възрастни хора като баба А.Б. и дядо С.Д.
"Пусто е. Ние остаряхме. Селото остаря. Няма ги децата. Няма го смеха. Смеем се самички с бабата, като си припомняме за стари патила преди изминали години.", каза дядо Ц.Д.
Идеята е явно да се замислим, че просто ще изчезнем един ден. Ама тези хора са достатъчно възрастни, за да очаквам какво ще се случи в последния кадър. Столовете са си там, чайниците пак са два, слънцето влиза по същия начин - все едно дядото е отишъл до тоалетната.
Странен интерес към такъв скромен резултат.
Вече си мисля, че старци, цигани и луди са в основата на човешката душевност.
Авторе, дано не си някой приятел :)))) Ама нещо ми се пишеше. :))
Щрак x 5.
Това е ....
Идеята е явно да се замислим, че просто ще изчезнем един ден. Ама тези хора са достатъчно възрастни, за да очаквам какво ще се случи в последния кадър. Столовете са си там, чайниците пак са два, слънцето влиза по същия начин - все едно дядото е отишъл до тоалетната.
Странен интерес към такъв скромен резултат.
Вече си мисля, че старци, цигани и луди са в основата на човешката душевност.
Авторе, дано не си някой приятел :)))) Ама нещо ми се пишеше. :))
Хареса ми. Тук не промяната в гледните точки, а напластяването създава внушение. И разбира се, това е само един от начините да се разкаже една история...
Хареса ми. Тук не промяната в гледните точки, а напластяването създава внушение. И разбира се, това е само един от начините да се разкаже една история...
13- страшно "задълбочено" тълкуване и капацитетно разбиране на жанра! чак и на правила взе да ме учиш в рисуването :) това тук на рисуване не ми прилича :)
ще се опитам да не съдя толкова повърхностно за в бъдеще щом ти казваш :)
13- страшно "задълбочено" тълкуване и капацитетно разбиране на жанра! чак и на правила взе да ме учиш в рисуването :) това тук на рисуване не ми прилича :)
ще се опитам да не съдя толкова повърхностно за в бъдеще щом ти казваш :)
въздейства, има изказ. аз го талкувам като " днес сме тук- утре ни няма...щтрак има хора- щрак няма"
Мутер историята не се развива в една стая, според мен -а в един живот, има едно правило в рисуването "от общото към подробностите и обратно" това искам да ти кажа, не съди толкова повърхностно....
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва? "
- Животът какъвто и да е свършва. виждам аз в това есе на незнаен за мен автор.
въздейства, има изказ. аз го талкувам като " днес сме тук- утре ни няма...щтрак има хора- щрак няма"
Мутер историята не се развива в една стая, според мен -а в един живот, има едно правило в рисуването "от общото към подробностите и обратно" това искам да ти кажа, не съди толкова повърхностно....
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва? "
- Животът какъвто и да е свършва. виждам аз в това есе на незнаен за мен автор.
визуална едноплановост и повтаряемост на кадрите. дори ъгъла на снимане не е сменен. фотографа стоял и щракнал 5 пъти от един и същи ъгъл- това ми казва поднесения материал. липса на история е това за мен и липса на положен труд. а има материал в историята! просто е неразработена.
1-ви и 2-ри едно и също действие, един и същи среден план
3-и пак среден план само че с отрязана глава
4- единствения в който нещо по различно се случва но пак е в същата стая
5- същата стая. същия заден фон но без героите. какво ново научаваме от него?
излез от стаята, цялата "история" се развива в една стая.
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва?
отговори ни в снимки на някой от следните зачудвания- тези хора не излизат ли никъде? не се ли срещат с други хора? двор нямат ли? в градината не копаят ли? животни не хранят ли? хляб не купуват ли? с какво се предвижват докато стигнат до бакалията? и т.н.
просто подмятания- само докато бабата готви виждам много възможности за интересни визуални решения. докато точи баница и разпъва корите снимай през кората примерно. и т.н.
или докато събира яйцата на кокошките и някоя кокошка е разперила крила или някое яйце се счупва.
и т.н.
визуална едноплановост и повтаряемост на кадрите. дори ъгъла на снимане не е сменен. фотографа стоял и щракнал 5 пъти от един и същи ъгъл- това ми казва поднесения материал. липса на история е това за мен и липса на положен труд. а има материал в историята! просто е неразработена.
1-ви и 2-ри едно и също действие, един и същи среден план
3-и пак среден план само че с отрязана глава
4- единствения в който нещо по различно се случва но пак е в същата стая
5- същата стая. същия заден фон но без героите. какво ново научаваме от него?
излез от стаята, цялата "история" се развива в една стая.
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва?
отговори ни в снимки на някой от следните зачудвания- тези хора не излизат ли никъде? не се ли срещат с други хора? двор нямат ли? в градината не копаят ли? животни не хранят ли? хляб не купуват ли? с какво се предвижват докато стигнат до бакалията? и т.н.
просто подмятания- само докато бабата готви виждам много възможности за интересни визуални решения. докато точи баница и разпъва корите снимай през кората примерно. и т.н.
или докато събира яйцата на кокошките и някоя кокошка е разперила крила или някое яйце се счупва.
Comments (37)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
!!!
!!!
!!!
!!!
идеята на редакцията е ясна, но само с 12 мога да се съглася... Иначе - добра емоционална атмосфера... бих поработила повече над графичното като краен резултат
идеята на редакцията е ясна, но само с 12 мога да се съглася... Иначе - добра емоционална атмосфера... бих поработила повече над графичното като краен резултат
!
!
!
!
Супер моменти. Жалко, не мога да гласувам....
Супер моменти. Жалко, не мога да гласувам....
Предизвика невероятно силни емоции! Страхотна е наистина. Успех и се надявам, ако не първото място, то поне собственото удоволствие от сътвореното да го има в излишък. :)
Предизвика невероятно силни емоции! Страхотна е наистина. Успех и се надявам, ако не първото място, то поне собственото удоволствие от сътвореното да го има в излишък. :)
28- Лалинда, разбирам емоциите ти. Само че тази история не е за баба ти.
А за друга баба, която не е прикована на легло. Това разбираш ли го също?
Бабата от историята се радва все още и на цветята и на живота и ходи и се движи.
И затова проложеното от мен решение за фото разказ показва бабата и там вън на двора сред цветята, където тя се РАДВА и попива слънчева светлина и цвят!
Не може да преобразим действителноста на тази баба и да я показваме само в една стая заблуждавайки зрителя че това е живота и. и само за да задоволим твоите емоции и асоциации с твоята баба.
"... Да, един ден човек ляга и повече не става..."-
тази баба не е легнала. разбери го веднъж за винаги и спри да и преписваш съдбата на твоята баба.
тази конкретна история не е художествена измислица, а документален фото разказ в който е забранена употребата на всякакви символи които подвеждат зрителя.
Айде сега се успокой и помисли още веднъж над написаното от теб спонтанно и без мисъл за конкретния случай.
28- Лалинда, разбирам емоциите ти. Само че тази история не е за баба ти.
А за друга баба, която не е прикована на легло. Това разбираш ли го също?
Бабата от историята се радва все още и на цветята и на живота и ходи и се движи.
И затова проложеното от мен решение за фото разказ показва бабата и там вън на двора сред цветята, където тя се РАДВА и попива слънчева светлина и цвят!
Не може да преобразим действителноста на тази баба и да я показваме само в една стая заблуждавайки зрителя че това е живота и. и само за да задоволим твоите емоции и асоциации с твоята баба.
"... Да, един ден човек ляга и повече не става..."-
тази баба не е легнала. разбери го веднъж за винаги и спри да и преписваш съдбата на твоята баба.
тази конкретна история не е художествена измислица, а документален фото разказ в който е забранена употребата на всякакви символи които подвеждат зрителя.
Айде сега се успокой и помисли още веднъж над написаното от теб спонтанно и без мисъл за конкретния случай.
Мутер, разчитам на твоята енергичност за коментари и под други снимки. Appreciated!
Мутер, разчитам на твоята енергичност за коментари и под други снимки. Appreciated!
Да, животът понякога се случва само в една стая.
Баба ми, почти стогодишна, когато почина, лежеше от десетилетия само на леглото си, под него беше единственият й куфар, с който някога пътувала през планината, в който сега имаше, не зная защо, небет шекер, не точеше баница, не ходеше из двора да носи кукуруз на кокошките, не окопаваше цветята, не можеше дори да излезе на пейката навън, за да гледа дали от другия край на селото се носеше някое погребение (така правеха лелите ни, и казваха - дай сега да го оплачем ний, че като умрем, да има кой да ни оплаче и нас, ставаха от пейката и започваха да реват и тръгваха след ковчега), виждаше само някакво ковьорче с ушити на него с бод зад игла сини фигури, хора ли бяха, или гъски, вече не помня, но имаше една мома с руса, пък синя плитка, над ковьорчето стоеше и етажерка с порцеланови съдове с подправки, ориз, грис, захар, забавлявахме се като деца да ги пресипваме там, където не им е мястото, за да се бъркат другите баби, а другите, по-чевръсти баби, нейни дъщери и наши лели, само минаваха през стаята й, за да си вземат от подправките, имаше и кюмбе, там въртяха и печаха корите, но баба ми не ги усещаше вече тези неща, ние пък ходехме да я поздравим, когато дойдем на празник на село, баба ни се навеждаше и дръпваше навън куфара с шекера, викаше на всички ни сине и отдавна не ни разпознаваше, но ни протягаше съсухрената си ръчица с парчето шекер, не й беше до визии и мирогледи, въпреки че някога била отворена към новото и знанието, искала да знае всичко, дори на 60 г. се ограмотила, имаше и медал за майка-героиня, просто си лежеше на вмирисания одър и дори не стенеше... Един ден обаче дойдохме с камера, искахме да я снимаме, беше пролет, баба ми поиска да я облечем в най-хубавите й дрехи, намерихме кафтана й от кафяво кадифе, сложи на гърлото си перли и поиска да я заведем в двора, под цъфналите ябълки, сигурно е било на Великден, за да им попее, такава е на този филм, и все пак я помня само лежаща в едната стая...
Животът е такъв, какъвто е, някой може да иска да го покаже и без да го украсява с познанията си...
Хубаво е и някой, който се е напънал да учи на ум и разум (или образова, както е казано по-горе) другите, да овладее първом и правописа, нищо лично, просто е по-лесно за четене, когато няма грешки, няма файда от непростоватичък изказ, когато писаното не може да се прочете без желание да го коригираш, четейки.
Фотоесе ли? Хайде сега се сбийте за едното есе...
Така де, такива мисли ми дойдоха в главата, че и спомени, от това мило есе... Да, един ден човек ляга и повече не става...
Да, животът понякога се случва само в една стая.
Баба ми, почти стогодишна, когато почина, лежеше от десетилетия само на леглото си, под него беше единственият й куфар, с който някога пътувала през планината, в който сега имаше, не зная защо, небет шекер, не точеше баница, не ходеше из двора да носи кукуруз на кокошките, не окопаваше цветята, не можеше дори да излезе на пейката навън, за да гледа дали от другия край на селото се носеше някое погребение (така правеха лелите ни, и казваха - дай сега да го оплачем ний, че като умрем, да има кой да ни оплаче и нас, ставаха от пейката и започваха да реват и тръгваха след ковчега), виждаше само някакво ковьорче с ушити на него с бод зад игла сини фигури, хора ли бяха, или гъски, вече не помня, но имаше една мома с руса, пък синя плитка, над ковьорчето стоеше и етажерка с порцеланови съдове с подправки, ориз, грис, захар, забавлявахме се като деца да ги пресипваме там, където не им е мястото, за да се бъркат другите баби, а другите, по-чевръсти баби, нейни дъщери и наши лели, само минаваха през стаята й, за да си вземат от подправките, имаше и кюмбе, там въртяха и печаха корите, но баба ми не ги усещаше вече тези неща, ние пък ходехме да я поздравим, когато дойдем на празник на село, баба ни се навеждаше и дръпваше навън куфара с шекера, викаше на всички ни сине и отдавна не ни разпознаваше, но ни протягаше съсухрената си ръчица с парчето шекер, не й беше до визии и мирогледи, въпреки че някога била отворена към новото и знанието, искала да знае всичко, дори на 60 г. се ограмотила, имаше и медал за майка-героиня, просто си лежеше на вмирисания одър и дори не стенеше... Един ден обаче дойдохме с камера, искахме да я снимаме, беше пролет, баба ми поиска да я облечем в най-хубавите й дрехи, намерихме кафтана й от кафяво кадифе, сложи на гърлото си перли и поиска да я заведем в двора, под цъфналите ябълки, сигурно е било на Великден, за да им попее, такава е на този филм, и все пак я помня само лежаща в едната стая...
Животът е такъв, какъвто е, някой може да иска да го покаже и без да го украсява с познанията си...
Хубаво е и някой, който се е напънал да учи на ум и разум (или образова, както е казано по-горе) другите, да овладее първом и правописа, нищо лично, просто е по-лесно за четене, когато няма грешки, няма файда от непростоватичък изказ, когато писаното не може да се прочете без желание да го коригираш, четейки.
Фотоесе ли? Хайде сега се сбийте за едното есе...
Така де, такива мисли ми дойдоха в главата, че и спомени, от това мило есе... Да, един ден човек ляга и повече не става...
24- има нещо много мило когато някой хорица с тесния си мирогледец като на коне с капаци и несложен, простоватичък изказ и лекинка визийка се подкрепят и разбират сами себе си, защото новото ги стряска и мозъчетата им не могат да го проумеят.
оттам автоматично го отричат.
визирам теб и vanchella :)
24- има нещо много мило когато някой хорица с тесния си мирогледец като на коне с капаци и несложен, простоватичък изказ и лекинка визийка се подкрепят и разбират сами себе си, защото новото ги стряска и мозъчетата им не могат да го проумеят.
оттам автоматично го отричат.
визирам теб и vanchella :)
25- с тези расъждения се поставяш автоматично и безспорно в тълпата на посредствените. бинго! :)
и ще си останеш цял живот на ниво любител.
не че нещо лошо в това. само отбелязвам. :)
ако бяха толкова прости нещата хората нямаше да учат :)
надявам се правиш разлика между просто (изчистена визия) и елементарно /еднопластова визия/. в случая тази история е от вторите. и то не защотото Автора е прост, ами защотото човека тепърва се учи.
нещото което мен ме радва обаче е отношението на Автора към моите съвети. това са хората които растат и прогресират.
а за останалите остава стагнация и стадна слепота.
"Днес сме тук, утре ни няма... толкова."-
само че бабата и дядото са тук. не са умрели, загряваш ли? и нека са живи и здрави дълги години хората. аз като зрител не искам да им виждам празните столове накрая, защото бивам подвеждана за фактологията на тази документална история за живота на двама възрастни хора.
мога още редове да изпиша за това, но не ми се занимава.
"Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват."-
моля те, образовай се малко за формата "фото есе" преди да се излагаш така тъпо. изказването ти е безумно.
аз се отказвам да те образовам повече.
харесва ми да си комуникирам с хора с мозък в главата и отворени към новото и знанието. и с удоволствие да коментираме, обменяме идеи при които и другия учи и аз уча.
25- с тези расъждения се поставяш автоматично и безспорно в тълпата на посредствените. бинго! :)
и ще си останеш цял живот на ниво любител.
не че нещо лошо в това. само отбелязвам. :)
ако бяха толкова прости нещата хората нямаше да учат :)
надявам се правиш разлика между просто (изчистена визия) и елементарно /еднопластова визия/. в случая тази история е от вторите. и то не защотото Автора е прост, ами защотото човека тепърва се учи.
нещото което мен ме радва обаче е отношението на Автора към моите съвети. това са хората които растат и прогресират.
а за останалите остава стагнация и стадна слепота.
"Днес сме тук, утре ни няма... толкова."-
само че бабата и дядото са тук. не са умрели, загряваш ли? и нека са живи и здрави дълги години хората. аз като зрител не искам да им виждам празните столове накрая, защото бивам подвеждана за фактологията на тази документална история за живота на двама възрастни хора.
мога още редове да изпиша за това, но не ми се занимава.
"Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват."-
моля те, образовай се малко за формата "фото есе" преди да се излагаш така тъпо. изказването ти е безумно.
аз се отказвам да те образовам повече.
харесва ми да си комуникирам с хора с мозък в главата и отворени към новото и знанието. и с удоволствие да коментираме, обменяме идеи при които и другия учи и аз уча.
Така разказана историята е перфектна, погледът се плъзга от снимка на снимка и е ясно всичко: Днес сме тук, утре ни няма... толкова.
Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват.
Просто и елегантно!
Така разказана историята е перфектна, погледът се плъзга от снимка на снимка и е ясно всичко: Днес сме тук, утре ни няма... толкова.
Няма какво да се търси под вола теле, да се слага магаре, да се намесват цветя и т.н. допълнителни детайли, които ако бяха само в една снимка щяха да бъдат изрязани тъй като ще ни разсейват.
Просто и елегантно!
Тълкуването на Ванчела!
Това магаре накрая в редакцията не го разбирам.
Тълкуването на Ванчела!
Това магаре накрая в редакцията не го разбирам.
13, Bravo vanchella !!! Tvoeto talkuvane na predlozenoto ese ot avtora e edinstvennoto sas stoinost!!! i za primera s risuvaneto si prava! Pozdravlenia za avtora! Ne vinagi e neobhodimo mnogo sloznoto izpalnenie i kakto niakoi pisat "kadri prez banitsata" i drugi ilustrativni podhodi za da se poluchi stoinost!
13, Bravo vanchella !!! Tvoeto talkuvane na predlozenoto ese ot avtora e edinstvennoto sas stoinost!!! i za primera s risuvaneto si prava! Pozdravlenia za avtora! Ne vinagi e neobhodimo mnogo sloznoto izpalnenie i kakto niakoi pisat "kadri prez banitsata" i drugi ilustrativni podhodi za da se poluchi stoinost!
животът ни е низ от "стаи". в тази има дори стол - различен, за гости.
харесвам.
успех, Авторе.
животът ни е низ от "стаи". в тази има дори стол - различен, за гости.
харесвам.
успех, Авторе.
:-)
:-)
Редакцията /виж прикрепена/ на "Животът такъв какъвто е":
1- В село еди кое си, в еди коя си част на България живеят баба А.Б., еди колко си годишна и мъжът и дядо С.Д., еди колко си годишен. Къщата е построена еди коя си година и не са имали възможност да я ремонтират, защото еди какво си.
2- Баба А.Б. среща дядо С.Д. еди къде си. Живеят в тази къща в еди къде си и животът им е преминал еди как си. Имат еди колко си деца, които вече ги няма и къщата е празна и тъжна/весела?
3- Баба А.Б. прекарва голяма част от времето си в градината. "За мен цветята са моята радост. Поливам ги, милвам ги, а те ми се усмихват и топлят старините ми." /примерен цитат/
4- За дядо С.Д. следобедите преминават най-често в сладка дрямка. "Почивам си при всяка възможност. Уморени сме вече с баба А.Б. Цял живот..работи..работи. Отгледахме децата. А сега внуците идват да ни видят понякога и да ни зарадват и напомнят че сме живи." /примерен цитат/
5- Магарето на дядо С.Д. е най-добрия му приятел. По това време на годината, селото опустява, защото и малкото млади хора в него заминаха да учат в града и основните жители на селото са възрастни хора като баба А.Б. и дядо С.Д.
"Пусто е. Ние остаряхме. Селото остаря. Няма ги децата. Няма го смеха. Смеем се самички с бабата, като си припомняме за стари патила преди изминали години.", каза дядо Ц.Д.
Редакцията /виж прикрепена/ на "Животът такъв какъвто е":
1- В село еди кое си, в еди коя си част на България живеят баба А.Б., еди колко си годишна и мъжът и дядо С.Д., еди колко си годишен. Къщата е построена еди коя си година и не са имали възможност да я ремонтират, защото еди какво си.
2- Баба А.Б. среща дядо С.Д. еди къде си. Живеят в тази къща в еди къде си и животът им е преминал еди как си. Имат еди колко си деца, които вече ги няма и къщата е празна и тъжна/весела?
3- Баба А.Б. прекарва голяма част от времето си в градината. "За мен цветята са моята радост. Поливам ги, милвам ги, а те ми се усмихват и топлят старините ми." /примерен цитат/
4- За дядо С.Д. следобедите преминават най-често в сладка дрямка. "Почивам си при всяка възможност. Уморени сме вече с баба А.Б. Цял живот..работи..работи. Отгледахме децата. А сега внуците идват да ни видят понякога и да ни зарадват и напомнят че сме живи." /примерен цитат/
5- Магарето на дядо С.Д. е най-добрия му приятел. По това време на годината, селото опустява, защото и малкото млади хора в него заминаха да учат в града и основните жители на селото са възрастни хора като баба А.Б. и дядо С.Д.
"Пусто е. Ние остаряхме. Селото остаря. Няма ги децата. Няма го смеха. Смеем се самички с бабата, като си припомняме за стари патила преди изминали години.", каза дядо Ц.Д.
.
.
Щрак x 5.
Това е ....
Идеята е явно да се замислим, че просто ще изчезнем един ден. Ама тези хора са достатъчно възрастни, за да очаквам какво ще се случи в последния кадър. Столовете са си там, чайниците пак са два, слънцето влиза по същия начин - все едно дядото е отишъл до тоалетната.
Странен интерес към такъв скромен резултат.
Вече си мисля, че старци, цигани и луди са в основата на човешката душевност.
Авторе, дано не си някой приятел :)))) Ама нещо ми се пишеше. :))
Щрак x 5.
Това е ....
Идеята е явно да се замислим, че просто ще изчезнем един ден. Ама тези хора са достатъчно възрастни, за да очаквам какво ще се случи в последния кадър. Столовете са си там, чайниците пак са два, слънцето влиза по същия начин - все едно дядото е отишъл до тоалетната.
Странен интерес към такъв скромен резултат.
Вече си мисля, че старци, цигани и луди са в основата на човешката душевност.
Авторе, дано не си някой приятел :)))) Ама нещо ми се пишеше. :))
!
!
Хареса ми. Тук не промяната в гледните точки, а напластяването създава внушение. И разбира се, това е само един от начините да се разкаже една история...
Хареса ми. Тук не промяната в гледните точки, а напластяването създава внушение. И разбира се, това е само един от начините да се разкаже една история...
13- страшно "задълбочено" тълкуване и капацитетно разбиране на жанра! чак и на правила взе да ме учиш в рисуването :) това тук на рисуване не ми прилича :)
ще се опитам да не съдя толкова повърхностно за в бъдеще щом ти казваш :)
13- страшно "задълбочено" тълкуване и капацитетно разбиране на жанра! чак и на правила взе да ме учиш в рисуването :) това тук на рисуване не ми прилича :)
ще се опитам да не съдя толкова повърхностно за в бъдеще щом ти казваш :)
.
.
въздейства, има изказ. аз го талкувам като " днес сме тук- утре ни няма...щтрак има хора- щрак няма"
Мутер историята не се развива в една стая, според мен -а в един живот, има едно правило в рисуването "от общото към подробностите и обратно" това искам да ти кажа, не съди толкова повърхностно....
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва? "
- Животът какъвто и да е свършва. виждам аз в това есе на незнаен за мен автор.
въздейства, има изказ. аз го талкувам като " днес сме тук- утре ни няма...щтрак има хора- щрак няма"
Мутер историята не се развива в една стая, според мен -а в един живот, има едно правило в рисуването "от общото към подробностите и обратно" това искам да ти кажа, не съди толкова повърхностно....
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва? "
- Животът какъвто и да е свършва. виждам аз в това есе на незнаен за мен автор.
визуална едноплановост и повтаряемост на кадрите. дори ъгъла на снимане не е сменен. фотографа стоял и щракнал 5 пъти от един и същи ъгъл- това ми казва поднесения материал. липса на история е това за мен и липса на положен труд. а има материал в историята! просто е неразработена.
1-ви и 2-ри едно и също действие, един и същи среден план
3-и пак среден план само че с отрязана глава
4- единствения в който нещо по различно се случва но пак е в същата стая
5- същата стая. същия заден фон но без героите. какво ново научаваме от него?
излез от стаята, цялата "история" се развива в една стая.
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва?
отговори ни в снимки на някой от следните зачудвания- тези хора не излизат ли никъде? не се ли срещат с други хора? двор нямат ли? в градината не копаят ли? животни не хранят ли? хляб не купуват ли? с какво се предвижват докато стигнат до бакалията? и т.н.
просто подмятания- само докато бабата готви виждам много възможности за интересни визуални решения. докато точи баница и разпъва корите снимай през кората примерно. и т.н.
или докато събира яйцата на кокошките и някоя кокошка е разперила крила или някое яйце се счупва.
и т.н.
визуална едноплановост и повтаряемост на кадрите. дори ъгъла на снимане не е сменен. фотографа стоял и щракнал 5 пъти от един и същи ъгъл- това ми казва поднесения материал. липса на история е това за мен и липса на положен труд. а има материал в историята! просто е неразработена.
1-ви и 2-ри едно и също действие, един и същи среден план
3-и пак среден план само че с отрязана глава
4- единствения в който нещо по различно се случва но пак е в същата стая
5- същата стая. същия заден фон но без героите. какво ново научаваме от него?
излез от стаята, цялата "история" се развива в една стая.
"Животът какъвто е..." в една стая ли се случва?
отговори ни в снимки на някой от следните зачудвания- тези хора не излизат ли никъде? не се ли срещат с други хора? двор нямат ли? в градината не копаят ли? животни не хранят ли? хляб не купуват ли? с какво се предвижват докато стигнат до бакалията? и т.н.
просто подмятания- само докато бабата готви виждам много възможности за интересни визуални решения. докато точи баница и разпъва корите снимай през кората примерно. и т.н.
или докато събира яйцата на кокошките и някоя кокошка е разперила крила или някое яйце се счупва.
и т.н.
!
!
!
!
типично, така е в 95 % от селата
типично, така е в 95 % от селата
харесвам+++
харесвам+++
[CROP(0,1500,0,494)] - страхотен кадър!
[CROP(0,1500,0,494)] - страхотен кадър!
Много истинско...браво!
Много истинско...браво!
!..
!..
!
!
Добро!
Добро!
еххх ,колко може да се изпише за любовта,живота......
еххх ,колко може да се изпише за любовта,живота......
!!!
!!!