Special thanks and best regards to my friend k.metodiev who was behind me :)


На връщане от Иракли. Бяхме трите най-близки семейства. Видях светлината и си казах това е момента. Всички започнаха да ми плюкат, че съм се побъркал, не ми ли стигало толкова снимане, че трябва да си ходим, да не се бавя и тем подобни. Причината бе, че бяхме стигнали колите, а за снимката трябваше да повървим стотина метра и после да се върнем обратно.
Аз обаче не исках да изпусна светлината. Нямаше кой да ми върви по акъла, за да го снимам, затова смигнах на Кирето:) Само той ме разбираше, защото и той снима (макро). Казах на жена ми да върви до мен и така.
Женичката ми не е добра актриса, но ще й простя :)
На снимката се вижда как продължава да ме убеждава, че съм луд :)))

Кире, ти знаеш как е :)

Благодаря ти!!!