Изгрей над сънните гори
и мойте скърби озари,
луна, луна въздушно-нежна!
И всеки свойта земна скръб забравя,
омагьосан в твоя сребърен светлик,
и всеки свойта болка притаява
в един псалом тържествен и велик.
Изгрей над сънните гори
и мойте скърби озари,
луна, луна въздушно-нежна!
И всеки свойта земна скръб забравя,
омагьосан в твоя сребърен светлик,
и всеки свойта болка притаява
в един псалом тържествен и велик.