Мислех и тази снимка да оставя без коментар... Но след кадъра на Гецата, който беше пуснал вчера не видях почти никакава реакция... затова реших да покажа и моята версия и да изкажа и някои мисли. Защото гледката беше меко казано покъртителна. Не защото е единствената такава църква в България - напротив сигурно са стотици. Но тук дори и в самото име на селото има символика село Рудина - сякаш селото е като малко криво огледалце на Родината ни. За рушащата се духовност у нас, не само за вярата и християнство... на няколко десетки метра от руйните на църквата е джамията която си е светличка и варосана - добре подържана... Не искам да кажа с това нищо лошо за българите мохамедани - напротив чест им прави, че дори и в бедността която живеят намират начин да подържат символа на религията си - а в този край наистина живеят много бедно. А какво става с християните - къде са или все по-вече започваме да бъдем непукисти... Нямаше как гледката да не ме покърти и самият аз като християнин /без дори да се кълна че съм от най-ревностните/ останах безмълвен. Ще кажете какво толкова се драматизира... да какво толкова - такива гледки виждаме навсякъде около нас и свикваме с тях , защото вече са ни ежедневие - начин на живот - което е и тъжно и болно. Със снимката не искам нито да провокирам , нито да драматизирам, дано просто накара всеки от нас да се замисли в каква бездуховност сме изпаднали - тук не става въпрос само за религия - напротив, за нещо много по дълбоко в нас... което ден след ден чезне в нашата мила "рУдина"... Виж и редакцията по долу за тия които не са забелязали на горната снимка...колажи няма!
Църквата в Село Рудина - 6 ноември 2010
Мислех и тази снимка да оставя без коментар... Но след кадъра на Гецата, който беше пуснал вчера не видях почти никакава реакция... затова реших да покажа и моята версия и да изкажа и някои мисли. Защото гледката беше меко казано покъртителна. Не защото е единствената такава църква в България - напротив сигурно са стотици. Но тук дори и в самото име на селото има символика село Рудина - сякаш селото е като малко криво огледалце на Родината ни. За рушащата се духовност у нас, не само за вярата и християнство... на няколко десетки метра от руйните на църквата е джамията която си е светличка и варосана - добре подържана... Не искам да кажа с това нищо лошо за българите мохамедани - напротив чест им прави, че дори и в бедността която живеят намират начин да подържат символа на религията си - а в този край наистина живеят много бедно. А какво става с християните - къде са или все по-вече започваме да бъдем непукисти... Нямаше как гледката да не ме покърти и самият аз като християнин /без дори да се кълна че съм от най-ревностните/ останах безмълвен. Ще кажете какво толкова се драматизира... да какво толкова - такива гледки виждаме навсякъде около нас и свикваме с тях , защото вече са ни ежедневие - начин на живот - което е и тъжно и болно. Със снимката не искам нито да провокирам , нито да драматизирам, дано просто накара всеки от нас да се замисли в каква бездуховност сме изпаднали - тук не става въпрос само за религия - напротив, за нещо много по дълбоко в нас... което ден след ден чезне в нашата мила "рУдина"... Виж и редакцията по долу за тия които не са забелязали на горната снимка...колажи няма!
