"Вълшебникът седеше на ръба и гледаше в бездната, но всъщност се взираше в себе си.
Беше срещнал русалката, беше познал любовта и, беше усетил магията.
Поиска и една люспа или стръкче коса, зада му напомня за нея.
"Можеш ли да разделиш истината на части" - попита го тя -" Истината е цяла, затова е истина!"
Вълшебникът седеше на ръба и се взираше в себе си, тогава видя бездната в душата си.
Трябваше да я премине, това беше неговата болка, неговите страхове, неговите желания, неговата бездна.
Щеше да я премине, ако повярваше в своята истина, а любовта - тя беше навсякъде, просто трябваше да я приеме..."
"Вълшебникът седеше на ръба и гледаше в бездната, но всъщност се взираше в себе си.
Беше срещнал русалката, беше познал любовта и, беше усетил магията.
Поиска и една люспа или стръкче коса, зада му напомня за нея.
"Можеш ли да разделиш истината на части" - попита го тя -" Истината е цяла, затова е истина!"
Вълшебникът седеше на ръба и се взираше в себе си, тогава видя бездната в душата си.
Трябваше да я премине, това беше неговата болка, неговите страхове, неговите желания, неговата бездна.
Щеше да я премине, ако повярваше в своята истина, а любовта - тя беше навсякъде, просто трябваше да я приеме..."
