EN
License text have been copied to the clipboard
Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
Отново спирка... И за кой ли път очите ми във локви се оглеждат. Отлита в сивото небе димът, а с него и последната надежда. Смалява се по черното шосе, умерено пърпорещ автобусът. По лепкавата кал куцука псе, пролайва гладно и към мен се спуска. Уви, не мога нищо да му дам. Едва ли му е нужна самотата. И то – разбрало сякаш моя срам – накуцва и изчезва във мъглата. А аз, ограбен, невъзможно сам, в протъркан куфар с панталон и риза, потеглям през калта, огрян от плам на нов и нелогичен оптимизъм. Отново спирка... Тягостно, до смърт. В мечтите ми – жена и керемида. Щастлива обич, ти си тъжен път! Докле те извървя – ще си отида! Ясен Ведрин
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.