***
"Понякога животът ми престава
да се завръща и да заминава.
Поняка животът ми престава
да ме събира и да ме раздава.
Живота ми понякога престава да ме
отделя и да ме сродява
с дървета, с птици, с хора. И тогава,
когато е най-страшното, тогава
той - пътя във душата ми изгрява,
изправя се и тръгва със такава
усмивка, че луната избледнява,
и всичко избледнява,
и всичко избледнява -
засиява
в усмивката му цялата планета...
аз отново тръгвам в песента
с момичетата, с тънките момчета -
най-хубавите на света.
Вий помните ли името ми? Помня,
че всички ние бяхме с имена.
Но аз не помня тежестта огромна
на тъмнина, тъга и светлина..."

... Христо Фотев ...

***

1.9.2010 / Ekeren / Belgie

***
na sevenseconds! ;)