Защо пищиш? Звукът не е убежище
и в полунощ ще влезе друга стража.
Страхът настръхва и се свива в себе си,
става само косъмче в пейзажа.
Една плашлива нощна пеперуда
прелита като нощна еуфория
и аз прелитам, но това е друго -
словесното подобие на полет.
Висят и се накланят хоризонтите,
епохата изглежда заплашителна.
Забождам красотата на ревера си
и се оттеглям в друга недействителност.
Там, търпелива като стара циганка,
дояждам превъзходните остатъци
от вчерашните споделени мигове.
А на вратата чука тишината...
Във пясъка потъвам сякаш в себе си,
а тялото ми обитават скитници,
наместват се удобно друговерци...
Но всяка самота е любопитна
единствено към тембъра на ехото.

Виолета Христова