И точно в този миг си пожелах да бъда
на някое амурче точната стрела.
Бих тръгнал през просото,ако знаех,
че ще стигна дето съм си наумил.Да бях
помазал връхчето с отрова или поне
с прашинките танцуващи да бях се смесил,
и никой никога не би ме стигнал.
Но вече съм играчка. За себе си дори
съм недостоен. И пръстите на някой
кукловод незнаен в пространството
разместват ме, децата си разсмива.
Възможно ли е да съм острието,
което сам по себе си запратих.
Николай Заяков
И точно в този миг си пожелах да бъда
на някое амурче точната стрела.
Бих тръгнал през просото,ако знаех,
че ще стигна дето съм си наумил.Да бях
помазал връхчето с отрова или поне
с прашинките танцуващи да бях се смесил,
и никой никога не би ме стигнал.
Но вече съм играчка. За себе си дори
съм недостоен. И пръстите на някой
кукловод незнаен в пространството
разместват ме, децата си разсмива.
Възможно ли е да съм острието,
което сам по себе си запратих.
Николай Заяков