Църквата се намира в кюстендилския квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша (средновековното село Коласия) е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.
Църквата е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с размери 10 метра дължинна без притвора и ширина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб". Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х - началото на XI век. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на XII, XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци — Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.
Църквата се намира в кюстендилския квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша (средновековното село Коласия) е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.
Църквата е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с размери 10 метра дължинна без притвора и ширина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб". Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х - началото на XI век. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на XII, XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци — Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.