При чено-бялата фотография се намалява "бъбривоста" на заснетото.Цветът въздейства апофатично(=отсъствайки), гледайки снимката ти знаеш че зад този бял, сив или черен тон стои някакъв цвят, предполагаш но не знаеш какъв "точно" е той.И в този смисъл черно-бялата фотография не се противопоставя на цвета, а го разкрива по един по особен начин. И може би затова е и толкова въздействаща.Тя не се стреми да имитира действителноста а е нещо по условно. И ако авторът иска да представи заснетото по някакъв характерен начин, черно-бялата фотография може да му бъде от полза, да разкрие сърцевината на събитието. Дали черно-бялата фотография не е аскетична, тя редуцира изразните средства?