ПОТОПЕНИТЕ ЦЪРКВИ НА БЪЛГАРИЯ
Църквата "Св. Атанасий" край с. Виден - общ. Павел Баня.
Според запазените църковни летописи, градежът й започва към 1836-та г. изключително със средства от дарения на местното население - всяка къща доброволно е внесла по 500 гроша, по-заможните - по 1000. Затова строителството й продължава около 25 години. Изградили са я арнаути от Дебърско. Дължината на сградата е 22 м., ширината - 10 м., с просторен балкон, подпрян на масивни дървени колони. Отделно в двора са издигнати камбанария и свещарница. Черквата е завършена между 1851-1854 г., но по време на Руско-турската война е опожарена от башибузуците. Затова от първата иконопис не са запазени останки и сведения. Възстановена е напълно през 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков от Калофер. Иконите са били рисувани от художника Петко Ганев. През над стогодишното съществуване на черквата в нея са служили 6 свещеници. След като се започва изграждането на язовир "Копринка" ("Георги Димитров"), част от селото попада в чашката му. През 1960 г. с Министерско постановление № 110, подписано от тогавашния Министър председател на НР България Антон Югов, по-голямата част от семействата са принудително изселени в други населени места, а къщите им - разрушени. Подобна съдба сполетява и селската черква "Св. Атанасий". След 1960 г., останал без грижи и надзор, църковният храм бива варварски поруган и осквернен - превърнат е в обор за добитък на местните хора.