Разстреляли са всеки лист
и тихо с новата си риза пада
по-чист, от себе си по-чист
в жестокия закон на листопада.

Напролет друг да го смени.
И никакви трагедии да няма.
Край лобните оронени стени
свисти от тишина. Голяма!

Нали е есен, дните ги боли,
че нищото отново ще приижда.
Ирония като мустаци на Дали
неизживяното в душите вижда.

Скрили сме в нечакания хлад
до кокал оголелите си грижи.
Отива си от нас по някой млад
приятел. И времето се движи!

За кръговрата сме като листа
от злобата на вятър разпилени.
Мълчим в илюзиите на честта,
свличащи се бавно, на колене.

Разстреляли са всеки лист.
Надеждите са пак обезлистени.
И чист, от себе си по-чист
животът любовта си ще изстене.