Като звук в тишината,
като птица в мъглата
аз преминах по сънните есенни улици,
поговорих си с вятъра
и се връщам обратно -
предусещам по въздуха - близко е бурята...
Тя е още мираж
и абстрактно понятие,
миризма на озон от съня на поетите,
но расте неусетно -
като проклятие
и виси над града, натежала, в небето...
Всички мъртви листа
ще събори от клоните,
всички мъртви неща ще засипе със пепел
и светът ще осъмне
оголен, виновен,
обрулен, пречистен и малко по-светъл...
Весела Димова
Като звук в тишината,
като птица в мъглата
аз преминах по сънните есенни улици,
поговорих си с вятъра
и се връщам обратно -
предусещам по въздуха - близко е бурята...
Тя е още мираж
и абстрактно понятие,
миризма на озон от съня на поетите,
но расте неусетно -
като проклятие
и виси над града, натежала, в небето...
Всички мъртви листа
ще събори от клоните,
всички мъртви неща ще засипе със пепел
и светът ще осъмне
оголен, виновен,
обрулен, пречистен и малко по-светъл...
