***
Отворих очите си и най-после го видях,спокойно,примирено и безумно красиво...Очаквах го толкова отдавна и ми се искаше сега като мъничко детенце да заплача...Аз го виках и то викаше мен,докоснах го и се успокоих,толкова дълги нощи бях тъгувал за него...Сега нямах сили да говоря,бях изправен пред величието на морето...Силно в себе си почувствах онази свещенна и тайнствена интимност между нас...То не беше ме забравило и нежно ме милваше с вълничките си и ме заливаше с морски аромат...Аз отново се по4увствах оби4ан след толкова много месеци на самота...

* * *

Още когато бях мъничко момче,обикнах аз морето и след време научих се истински да го обичам...Тихо то вечер ми говори,позволява ми да се докосна аз до него и с тъга то разказва ми за любовта му към момчето,което си позволило да открадне сърцето на морето и от него завинаги да се отдалечи...Без то да знае,че и момчето загубило си е сърцето,откраднало го е морето...Но море,ето аз съм тук пред теб,не съм се променил,ала ти не ме позна...Аз съм момчето,което завинаги обикнало е морето,повярвай ми не съм избягал от теб мое море,а отидох на далеч от теб за да спася детето от смъртта,която сграбчи му душата и показа му,че живота е игра на маски ,че живота е борба без да има правила...Сега море,пред тебе коленича и моля те,да ми простиш,но аз опазих детето което най-много оби4а морето!!!

* * *

България / Лято 2008 / устието на река Ропотамо

***

http://www.youtube.com/watch?v=SO1nYDmRtoA