Обикновен съботен следобед, а аз се усмихвам... Седя на топло край печката и гледам през заскрежения прозорец.Навън слънцето се опитва да се скрие зад баира отсреща и последните му лъчи се плъзгат по снега и сякаш се гонят със сенките на малчуганите, които огласят цялата махала... Един обикновен съботен следобед, пия чай и се усмихвам...! Спомних си за моето детство, за ваканциите на село, за баба и дядо и една песен упорито звучеше в главата ми...

http://vbox7.com/play:d62b0bab

„Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза!

Тя се стопи като сняг във косите ми,
като отрязана плитка умря.
Как да я върна? Задъхват се дните ми,
търсят я, гонят я мойте утра.

Във пещерата на своето щастие
образ и тайна заравям със сняг.
После учебници грабват очите ми.
Бързат контролни, връхлитат ме пак.

Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза!“