При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:

-- Защо някои хора са красиви, а други – грозни? Някои са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог е създал едните и другите такива, каквито са? И не ми говорете за карма, и че всичко това било заради минали животи. Откъде се е взела разликата в самото начало, когато миналото още не е съществувало?

Учителят го завел в градината и казал:

-- Това дърво е голямо, а това – малко. Често съм седял под тях и съм мислил защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. И няма никакъв проблем!
Из “ДЗЕН ПРИТЧИ”