WHEN YOUR HEART MELTS THE ICE
Минус 15 градуса,пристанището...
Много често минавам от тук,разхождайки се покрай океана.
Този рибар,който през зимата е безработен,всеки ден храни птиците.
След като поговорихме,много се зарадва,че ще го снимам с любимците му.
Позира с изключително желание,нямаше търпение кога ще му занеса снимки,за да си ги залепи в лодката.
Не бях виждал,някой да се отнася към птиците с подобна любов.
Говореше им, имаха си имена.
В началото си помислих,че е случайно,но проследих нарочно един от по-дебеличките гларуси,който отлиташе към покривите и се завръщаше,когато раницата се отваряше отново.
Тогава се уверих,че наистина ги разпознава,наричайки го със същото име...
Много държеше да ми покаже,как се храни гълъб с вилица (?!)
Когато ръцето му замръзваха,поставяше парченце от хляба в устата си, и така продължаваше.
По едно време се появи и брат му,който също ми демонстрира трикчета.
Направих около стотина снимки,обещавам да споделя по-интересните моменти:)
На другия ден,наминах отново.
Беше още по-студено,и познайте кой си седеше там,потънал в тиха радост?
Радостта от допира с птиците,които винаги са го прудружавали през живота му,прекаран в океана....

Веднага забравих за студеното време!

п.с. Имах леки колебания дали да споделя написаното, да не вземе да прозвучи излишно мелодраматично...
Явно се заразих от топлината,която излъчваше този човек... и не издържах:)